В книгата си "Път през годините",  Константин Константинов цитира откъс от спомен на Димитър Подвързачов, публикуван по случай годишнина от смъртта на Пенчо Славейков:

   "Бях виждал много пъти на улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек с неизбежната патерица и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и пронизливи очи. Да, очите у него бяха особени. Но беше ме страх. Изпитвах едва ли не благоговеен трепет. И - нека си го кажа - струваше ми се, разбира се, съвсем напразно,че той ме знае кой съм и че като ме съзре, ще дигне патерицата към мене и ще каже:
- И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."