Плаваме на лунна светлина -
по-верни няма от нас на света.
Макар бреговете да раздират без жал
всяка нежна вълна и мистрал,
погнал буйните морски вертепи,
да отпенва мислите ни слепи,
не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен…
и в бурята морска оставаш копнежен.
И караш сърцето ми, смутено, да пее
и чувства непознати в мене то да влее,
претръпнало сред дива и тъжна мъгла.
А ти още вълнуваш, знаеш ли това? ...