Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти.
Обаче пощальонът все не идва.
Излъгаха ме, че звънял два пъти.
Пореден сън по миглите ме милва,
а после пия хапче. С надпис „Анти”...
И някъде, на някоя планета,
сред мрака, изпреварил тишината,
запалва свещ безкрайното ми утре... ...