Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти.
Обаче пощальонът все не идва.
Излъгаха ме, че звънял два пъти.
Пореден сън по миглите ме милва,
а после пия хапче. С надпис „Анти”...
И някъде, на някоя планета,
сред мрака, изпреварил тишината,
запалва свещ безкрайното ми утре... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up