Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря,
с децата да разменям тебешири
и златна рибка, ако уловя,
без нищо да я пусна, да си иде.
Но толкова окови ме болят.
Години, хора, всеки ги стеснява
и впити във порасналата плът,
по детството ми белези оставят. ...