Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих)
и артефакт бях, (колко ми прилича).
Все бях виновна, никой не виних,
душа старинна трудно се обича.
И с болка заплатих я (мъдростта)
и обичта стихът ми изковава.
Дали благодарих? (За храбростта).
И в другия живот ще съм такава.