Очите ми са къс от сянка.
Душата ми - изгубен силует.
Удавник съм с пробита сламка,
изгубена магия в амулет.
Сърцето ми в свещта се разтопява,
а пламъкът поддържа всеки пулс.
Лицето ми пред болка каменно остава,
а залъкът присяда и горчи на вкус.
И тук съм, и ме няма, във времето се рея.
И човек съм, и измама, нечута епопея.
С тишината дълъг път ще пропътувам
и в самотата раните си аз ще излекувам...