И стиска, сиска до премала,
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли,
препъват вярата. Боли!
Не искам никой да ме жали,
а и да искам... Надали...
И викам, викам – глас насъ̀не,
край мене нито брат, ни враг,
надеждата ми тихо тъне
и на инат изплува пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up