Очите ми, едни такива влажни,
аха да се усмихнат - и потичат.
Тя, сухотата, в тях не е позната
и винаги за нещо все ме питат.
Току да се опитам да им кажа -
и в гърлото засяда, като рана.
То, гърлото, и то едно такова,
преглъща, сякаш все със мед го мажа.
Мечтите ми, едни такива сложни,
аха да ми се сбъднат и... не става.
Сякаш Господ ме държи на строги пости,
преям ли с тях, ще ходя като крава. ...