Jun 5, 2013, 2:14 PM

И всеки път, когато във стаята ти влизам... 

  Poetry » Other
710 0 5
И всеки път, когато във стаята ти влизам, сърцето ми се свива,
И празното легло, и спрелият часовник по малко в мен убиват.
И виждам, че те няма, но пак необяснимо очаквам да те видя...
Дори да е измама... и думите не стигат... и времето не стига...
И всеки път, когато животът ми поема във своята посока,
Аз спирам на вратата и образa ти галя със скритата си болка.
И мислите не стигат, и времето не стига, и листът ми е празен.
И как да съм щастлива, щом пак и днес те няма, и как да се запазя?
И всеки ден минава без теб, така случайно, не плача, нямам време…
А болката отвътре сама ме задушава и всичко ми отнема...
И как да проумея, че вече съм без тебе, аз просто го отричам,
Пред себе си не смея, не може да те няма щом още те обичам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Random works
: ??:??