И всяка нощ е тъмнолика
Когато грейнат по страните
сълзите ми от бял кристал
и вече не разбирам дните,
защо потъват тъй в печал,
не чувствам никак аз зефира,
разсял навсякъде цветец,
не слагам длан на свойта лира,
преди шептяла с тих гласец...
И няма по-голяма бездна
от лоното на мойта гръд,
когато аз по него чезна, ...