Кои ли устни изрекоха в мълчанието име
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен!
Скрих себе си под дланите незащитени,
притиснала слуха си - не искам да допусне
нови спомени за тебе от твоя глас,
така болезнено ми шепнещ в нощите бездумие
за връщането в дните ни.
Напразно се напрягам, за да избягам,
защото ме засипваш с твои няма смисъл. ...