И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син
и следата ти – светла, гореща,
по която в снега между смърт и: Амин!
На живота вървеше насреща.
Само с вяра в душата светец и човек,
към свободна и свята Родина,
ти белязал си, Дяконе, пътя нелек,
бъднините по него да минат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up