Jun 7, 2009, 11:13 AM

И защо ли... 

  Poetry
1350 0 3

В белотата

на зимен разкош

капе мрак

и в душите ни слиза.

Новолуние.

Стихнала нощ.

Мигновения -

вчерашна близост.

По зениците -

тежка роса.

Намагнитени

сенки болеят.

Неотглъхнал картеч -

словеса.

Топлина

и любов -

леденеят.

Безпардонно

потъпкана жал,

умълчана -

в нозете ни тлее.

Сноп отблясъци

в свят -

ослепял.

И...

защо ли

душите ни пеят...

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??