Бюро студентско в ъгъла на стаята,
затрупано с тетрадки и със листи.
И снимка паднала може би от рая -
спомен от изминалите дни лъчисти.
И моето съзнание унесено без думи,
приседнало на ъгъла на стола,
като че ли четящо себе си - безумно!
И душата останала е гола.
И гледа споменът във тази снимка,
с красива снежно бяла и изящна рамка.
Свири нежно и тихо под сурдинка.
Останала от нея само сянка. ...