Щъркелите отлетяха,
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече.
Бук в тъгата пожълтява,
свел главата слънчоглед,
дни от утро потъмняват,
плавно леса претворяват
в цветно-есенен портрет.
Във дъждовния сумрак,
с взор, зад тихото перде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up