ИДЕ ПАК ПРОЛЕТ

Светлей, светлей зора
над старата гора
проблясва, Бог лъчи
снегът се веч топи.

Прониква пак трева,
усмихват се цветя,
разлиства се листак,
разнасят аромат.

И птичките от юг
се връщат с песни тук
пчелички тоз нектар
наричат божий дар.

Дочух овчарски звън
разнася се навън
сред родните поля,
приветства пролетта.

Хармонията кипи,
природата ехти,
преплитат се безкрай,
напомнят онзи рай.

Какво говорят нам
Творецът възпяват, знам
усмихва се в небе
със слънчево лице.

Това стихотворение съм го писал под спазена стъпка, приблизително до "ямб". Тя се състои от шест срички на всеки стих, с три ударени и три неударени. Ударените са: втора, четвърта и шеста.

гр. София Кирил Апостолов Иванов
10.03.2015