Отново се връщаш така наранен,
с болка в сърцето и мъка в очите,
коленичаш за прошка да молиш пред мен,
залят от горчивия дъжд на сълзите.
Целуваш ръцете с напукани устни,
солените капки разбиват се в тях
и времето искаш да върнеш,
тогава, когато с тебе аз бях.
Но очите мои не изгарят,
в тях вече няма любов,
твоите сълзи само рани отварят,
иди си, друга ще срещнеш по пътя си нов!