Иди си

Кълнеше се, че за тебе

на света съм единствена аз

и думи любовни шептеше

с най-омайния глас.

Дори и пръстен постави

на моя безименен пръст,

и тази халка се превърна

за мен - в най-тежкия кръст.

Видях те… целуваше друга,

с любов ти нея дари,

а аз живеех в заблуда,

получавайки само трохи.

Колко красиви слова си изричал

в името на любовта,

макар че не си ме обичал

и всичко било е лъжа.

Сега си иди! Върви надалече

и прошка не искай от мен!

След твоята измяна сърцето ми вече

превърна се в камък студен!