pupi83 (Петя Стрелчева)
13 13
Mar 15, 2012, 7:02 PM

Иди си 

  Poetry » Love
664 0 1

Изчезнал блян самотен,

безбрежно тиха пустота,

стоя и чакам още

да си отиде вечерта.

 

И с нея да изчезне

сковаващият студ,

обгърнал ме коварно,

като с ръце на луд.

 

Но тя не си отива -

стои и чака търпеливо

утрото да се откаже,

да си тръгне мълчаливо.

 

Крещя без глас: "Върни се".

Протягам замръзнали ръце,

не се отказвай, утрин,

да стоплиш моето сърце.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??