От страх вратата пред носа ти затворих,
от страх три пъти ключа завъртях,
от страх се развиках и те изгоних,
от страх се свлекох и премрях.
Ти до основи ме срина!
Защо се завръщаш на моя праг?
Не разпалвай тая черна пущина,
остави я така в буренак.
Не искам вече страстни огньове,
не искам слънце, букети цветя.
Чувствата ми като разградени дворове,
изморени, молят ме да съм сама. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up