Иди си с вятъра...
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота.
Тръгни си с ятото, побягнало от тук,
поело път към топъл южен бряг...
но сетиш ли в сърцето късче студ,
не се завръщай в миналото пак!
Иди си с есенния дъжд... в мъглата,
след теб в душата дълго ще вали,
навярно с пролетните ласки от позлата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up