Режат синьото небе на ивици
лястовиците с опашки - ножици.
В клоните гугукат двойка гривяци.
Котки чистят меките си кожици.
Слънцето прегрява от вълнение.
Вятър кротко му охлажда страстите.
Блика животворно вдъхновение
от цветята,клекнали до храстите.
Щурчовците спят и във просъница
за нощеска преговарят нотите.
Само мойте блянове - несбъдници
тровят красотата на животеца.