Nov 22, 2009, 6:09 PM

Идилия 

  Poetry » Love
487 0 3

Потърсих утеха в чаша ракия,

скрита за помен от някой припрян,

душата си черна с ней  да измия,

вкусът и следите от тебе да скрият.

 

Запалих разпаднал се фас от цигара,

открит в джоба на протрито палто,

с дима му сълзите си да оправдая,

с  дъха аромата твой да прикрия.

 

Пуснах си песен изтъркана, стара

и времето върнах неволно назад,

образа твой от дълбините извадих

в пулса притихнал на моя живот.

 

Тръпнещ пред прага на тъмната нощ,

с гласа на своята изповед мамещ,

ти отново бе при мен сияйна забрава,

спомен за истинска всеотдайна любов.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??