Oct 6, 2010, 8:56 PM

Идвам... 

  Poetry
824 0 3
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай.
Понеделникът тактува песен - за начало,
и други са притихналите цветове.
Краят само с черното чертае -
смисъл - водещ... никъде.
Посядам на тревата, есенно оплешивяла.
Изпуснала съвсем съзнателно безбройните си семена.
Въздъхвам и приветствам зимната раздяла, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??