Слязох за глътки живот на тази земя.
С глина и пролетен вятър Творецът извая моето тяло,
после вдъхна душа на скиталец и каза: "Върви!"
Опитах от всичко - от грехове и наслади,
пих любов и поисках завинаги да я задържа.
Но за човешкия дух, осъзнах, любовта е нетрайна:
черен цвят имат страстите наши,
а блести вечността.
Там е божествено, тук - мимолетно.
Ръцете ни вадят отломки от древността.
Днес не откриваме Новия свят
с платната на ветроходи, ...