По тънки стебълца на дъхава иглика
се стича синеока струйка нежност.
Към теб сърцето ми през цвят извика,
а ти откликна в тиха неизбежност.
Преди да вдъхна до душа от аромата
очи притворих и аязмо пих.
От шепите - разтворена дъга в дъгата,
в очите цветове за тебе свих.
Сега разтварям клепки в топла мекост
над сенките менливи на деня
и сгушвам се в игличината нежност
на тичинковия прашец в съня. ...