Apr 23, 2020, 12:44 PM

Игра 

  Poetry » Love, Landscape
871 0 4
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене,
със смях и плач, като деца;
Падаме, олющваме колене..
Това не спира нашата игра.
Далече сме от родни къщи,
и от пътя кривнахме, сега
широкото поле се мръщи,
пробутвайки безброй цветя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Random works
: ??:??