Все си тръгвах уж навреме,
преди да настъпи полунощ.
Аз те обичах, ти ме обичаше,
закъснявах малко, за разкош.
А каляската от златна тиква
пред портала все липсваше.
Винаги си губех пантофката,
там на последното стъпало.
И боса при тебе се връщах.
Аз ти вярвах, ти ми вярваше.
Знаех, че часовникът е спрял.
Ти знаеше, че няма каляска. ...