Игра на чувства в летен дъжд
Дочувам пак от флейта звън,
миг сладък, с лавър увенчан.
Но ти ли си или е сън,
бълбука дворния фонтан.
Луд галоп в гърдите клети,
само твоя глас ме радва.
И да сме до болка слети
този разум път не дава.
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм.
И пламък съм, и леден къс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up