Опитвам се да забавлявам околните, да задоволя желанията на недоволните,
раздавам се изцяло, докато сърцето не е спряло, овехтяло, оцеляло след хиляди
думи тежки, и болки нечовешки. Трябва да подаряваш това, което имаш, стига само
тактиката да разбираш , да концентрираш, усилията тежки и да ги превърнеш във
забавни смешки, говоря без да спирам, понякога не се разбирам, защо те
провокирам и центрирам вниманието твое, към това сърце което си е лично мое.
Обичам да гледам събеседника в очите, да съм наблизо за да му изтрия сълзите, да
играя главна роля в твоят сериал, да те измъкна от кашата преди да си разбрал,
за логиката задълбана, и съдбата проиграна на хазарт, с надеждата фалшива да
получиш милиард, парите те продава ако имаш много, ако ти харесва моето лого,
закачи го на стената, слез на земята или се сбогувай със съдбата, ти чудесна и
мечтата много лесно достижима от теб дали е постижима или тая дълга рима за теб
е доста уморима. Спри прецени, разбери, напиши, оцени фантазията твоя, за героя
от двубоя, които следва те безкрайно и следи по мозъка ти задълбава трайно.
Герой, кой е той дали за него чувал си, пъти безброй, порой, безкраен от небето
се провисва, и мислите коварни негови разкисва, напоен, намокрен, изтощен,
оставаш в този плен на пълна безизходица, и чакаш изкривен, да дойде този ден,
провинен, във който да оставиш място в него и за мен. Бистри мисли в главата ти
нахлуват, студени те ти устни, горещо ме целуват, не плътта, не кръвта а моята
душа, за тебе се родиx, за да те съживя. Поисках да ме чуеш ти не го разбра, не
видя, безгранична самота те прегръща и лицето ти обръща на другата страна, в
погрешната посока, мисълта ми е дълбока, не е за тебе тази стока, жестока.
Искреността ти е лъжлива, боязлива, мълчалива, не вярваш в думите а душата
предвидлива те разкрива, без да поемаш тази инициатива.
Оставям този край за теб,допиши го.........