Животът, казват, бил игра на покер.

Душите си залагали дори.

Богат си тръгваш, или ставаш просяк,

Играта не прощавала - уви.

(Душите си залагали слепците

и чакали късмета си голям.

По навик ли, от страх ли - вечно свити,

а може би изпитвали са срам.)

Веднъж... един слепец така заложил

и картите раздал.

За първи път залагал той - на покер

и както става - всичко проиграл.

Надигнал се, извадил револвера.

На клепките му блеснали сълзи.

Дори последно сбогом не изрекъл...

и никой не го спрял за миг дори.

Заминал, казват, бил в Небитието,

там даже Дяволът му се присмял.

Дарил го със очи, но... взел сърцето,

а след това - превърнал го във кал.