Залагаш пак капани от захаросани стихове
по трасето на трудния стипълчейз.
Зад гърба ни са всички прескочени мигове,
с обрасла трева вече е фейсът.
С изхабени страсти са старите шпайкове.
Трикото не лепне плътно по тялото.
Надпреварата става само из разните сайтове,
в които черното не е черно и ражда съмнения бялото.
Дългото бягащо чакане е след фотофиниша.
Без контестации наградите са раздадени.
Заети са вече и анаболните ниши.
Прибрани спят знамената изгладени.
През четири сезона е желаната купа.
Малцина са тези с олимпийско търпение,
дето, върху врата си на бесилото с клупа,
са готови да чакат ново спортно кръщение.
© Милко Христов All rights reserved.