Aug 26, 2006, 4:19 PM

Игра на стихиите 

  Poetry
4.7 / 3
716 0 2

С мисълта за тебе аз заспивам,
с надежда да те срещна се събуждам,
във всеки друг аз тебе виждам,
за твоя глас нервно се ослушвам.

Нетърпелива тръпна да те видя,
за части от секундата дори,
за да мога пак да те сънувам-
теб и изпепеляващите ти очи.

Очи,които ме опустошават,
и мисълта за тях не ми дава мира.
Очи,които трудно се забравят
и любовта към тях така и не умира!

Миг без теб е цяла вечност-
прах от вятъра пустинен носен,
а вечност с теб е кратък миг-
минаващ бързо облак буреносен.

И животът е като пясъчен часовник,
чиито песъчинки нямат край,
а времето е мой любовник-
сводник в любовния ни рай..

Разделя ни и ни събира,
играе си с нашите съдби,
но любовта е все тъй жива,
и вечно в сърцата ще гори!

© Нина Павозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • The world is sitting on a boiling pot And every moment it is going to burst Cause enemies are waitin...
  • You give me a reason to live... You give me a chance to survive, but I can't let you continue to pus...
  • the early bird catches the worm the early bird catches the warm birds are the first migrants a littl...

More works »