Дали е истинно, когато
си мислим, че е можещо без "нас"?
Защо ли вечно пазим като свято
така нареченото его и така
наречената всемогъща наша власт?
Умееме ли да не можем
от щастието капка да оставим
и там, когато точно най-сме жадни,
с насмешка тихичко да се намразим?!
Защо "ни" пиша и защо намирам го красиво?
Не е подобаващо цинично
човек да изповядва нещо гнило? ...