Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта,
но алената роза ми шепти.
Дава ми съвети тя,
казва ми:
,,отвътре съм червена, както си и ти’’.
Няма време за сълзи,
на доживотен път се обричаме.
Искам две думи да ми кажеш ти,
червеното ,,обичам те’’.
© Стефан Иванов All rights reserved.