Толкова си близо до мен,
а същевремено толкова далеч
съм аз от сърцето ти!
В твоите ръце аз бях
просто играчка забавна, красива,
но тази играчка вече ти омръзна.
Захвърли я!
Без да знаеш колко я боли.
За теб болката не е присъща,
свикнал си да захвърляш
своите стари и непотребни играчки.
Дано някога и ти обичаш,
дано така се подиграят и с теб.
Да те захвърлят, а още да не са те оценили!
И знай, този ден ще дойде.
Ти ще страдаш, а няма никой да ти помогне,
защото ти всеки си наранил!
За тебе прошка няма!
Винаги ще бъдеш сам, а самотата боли най-много!
Всяка счупена играчка бива поправена.
И открива истинската любов.
Само ти ще останеш счупен и захвърлен.
С горящо от мъка кълбо вместо сърце,
ще те боли, колкото ни болеше нас - всички твои играчки!!
© Камелчето Първановска All rights reserved.