Играчка-плачка
Дано ви хареса, предварително се извинявам, тъй като не е обработено... един дъх, един поглед, скоростна публикация...
Знам, любовта е прекрасна,
заспивам неловко в нощта
от срам, че поиграх си със нея,
а после си тръгнах сама.
Играех със нейните чувства,
със нейните мисли дори,
не знаех че всичко се връща
и отпечатък ще нося, уви.
Сега то ме гледа сърдито,
с две огромни, невинни очи,
ридае и пита дете упорито,
кажи ми бе, мамо, кажи...
Къде е домът ни, показва небето,
защо покрив са всички звезди
и защо, питат ме, нямам ли татко,
кажи, мамо, защо сме сами...
Тогава заплаках, не казах ни дума,
не знаех какво да спестя.
Сега то ще страда заедно с мене,
заради моята тъпа игра.
© Анелия Овчарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички, много сте мили..
искам да отбележа че историята не е моя,просто идея,тъй като случайте не са никак редки...Аз съм супер щастлива в това отношение за което мога да благодаря на господ... -
Хубав стих на прима-виста!!!
Поздравявам те!
-
Хайде, усмихни се! Не е единствен случай!
Хубав ти е стиха!
Поздрав! -
Ей, бъди винаги до нея и няма да страда!
Правим грешки, и ще правим!
Поздрави!!! -
Я, горе главата! Аз съм желано дете, но пак израстнах без баща. Пак имам всичко, което имат другите.Кой сега е номер 1?
-
Тъжно е това,което си написала!
Погледни края!
Поздрав от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави и от мен!