May 7, 2009, 1:20 PM

Играта, наречена живот 

  Poetry » Phylosophy
659 0 3

След дългите битки за правдата

по пътя житейски трънлив,

ще забравя гнева и обидата

и искам да съм щастлива.

 

 

Ще срутя всякаква стена

по пътя ми към помирение,

за да открия нова светлина

в човешките отношения.

 

 

Ако не мога да сторя това,

значи не съм направила нищо:

всички изречени и написани слова

стават ненужни, излишни.

 

 

Остана ми троха надежда,

капка вяра, че сами творим съдбата,

а не някой я нарежда

и определя правилата на играта,

наречена човешки живот.

 

© Василена Т All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??