ИГУМЕНЪТ

Понеже съм красив, пък съм и умен,

и съм наясно с Божия Всемир,

мечтая си да стана аз игумен

във някой малък женски манастир.

С орлячето от млади монахини

да си редя молитвите в зори.

Да чезна във зениците им сини –

смирени, тъй печални и добри.

Сатъра грабнал в яките си длани,

дръвца да им нацепя – за зимъс.

Поне една от тях да ме покани,

ще прегреша със нея, честен кръст!

И в ма̀герницата да къкри бобът

на огъня – във черния казан.

Да ги извеждам в късния следобед,

от Божията обич обладан.

Да им се радвам! – светли и пречисти,

икони, обковани във сребро.

Щом влязат в манастирчето туристи,

да ги посрещам с: – Дал ви Бог добро!

Преди и мене Бог да ме натири,

за тях да се помоля – чист и тих.

Жените, на които манастири! –

издигнах в своя светъл сън – и стих.

2 юлий 2020 г.

гр. София, 19, 10 ч.