Пред благия ти поглед, о, Мадоно,
с почтение навеждам аз очи.
Прекрасна си на своята икона.
Душата ми те вижда и мълчи.
Спокойно ми е. Майчинска усмивка -
зад устните ти скрита - ме следи.
Изпила си съдбата си, горчивата
и дребни са ти моите беди.
Но нямам, Богородице, утеха.
Не зная накъде е моят път.
Не знам защо посоките ми взеха,
а ми остана само кръстопът. ...