ИКОНА
Ти,
моя любов преродена
в нежна и тръпнеща плът
изгаряш в мен съживена
чувства, оставени в прашния кът.
Защо неканена
идваш в съня ми?
Ровиш се в мисли съдбовни.
В отминали срещи,
в топлите нощи,
търсиш живота ни още?
Без кавги и обиди раздялата беше.
Поехме по своите пътища.
Нова съдба ни зовеше,
но живеехме в своите сънища.
Не съм вече за огън
в нестинарски игри,
като икона,
когато високо те носех.
Пазех твоя образ
от случайни искри.
За милост в живота си
нивга не просех.
И днес бос в огъня за тебе ще стъпя,
с мисли за дните чаровни.
Ще вървя с радост
през тръни по пътя,
обладан от чувства любовни.
Но... не ме оставяй вече
сам в нестинарския огън.
Той чувства в сърцето гори.
Зная, с твоята обич за мене,
ще дойдат щастливите,
радостни дни.
© АНГЕЛ САВОВ All rights reserved.