Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар...
Жена в ръцете си държи́
не Бог, а своя Син желан.
Тя няма нужда от лъжи́
с упоен мирис на тамян
за да повярва, че е Бог
и после в не един Живот
във ужаса на майчин шок
да търси празният му гроб...
... От фанатични кандила́
безкраен дим ще се кълби́,
а ароматната смола́
над суеверните тълпи́
със тежък мирис на тамян
ще сте́ле хиляди лъжи́...
... Не Бог, а своя син желан
една жена в ръце държи́!...
А тя не иска да е Бог –
единствена!...Но може би
е нужен майчиният шок
на френетичните тълпи́!...
18.11.2020.
© Коста Качев All rights reserved.