След твоя дъх е вече празно.
Кухо ми е и боли.
Толкова във мен си влязла...
Невъзможно е да си вървиш.
Невъзможно е да се откъснеш
от тъканта на моето сърце.
Обикнах те и вярвай, ще се пръсна
от чувството, че няма те до мен.
След твоя дъх събирам тишината.
В зеници, като пъзел те редя.
И чакам стъпките ти, чакам
да чуя пак на входната врата. ...