ИЛИНДЕН

... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,

нима след теб и лятото офейка? –

седя си – леко трезвен, сам и луд,

на своята сиротна Седма пейка,

усещам – в есенните пустоти! –

мелтемът почва тежко да боботи,

морето въ̀лна на дарак върти –

трещи на сеизмични обороти,

в тръстиките накрая на града

се вкопчиха последните нудисти,

и спряха вече тройната езда

бакшишите по уличните писти,

със тиквени и бира „Туборг” – кен,

почерпих и ченгетата от „Сигма”,

и врътна се луната върху мен –

изкуствена и тънка като мигла,

светкавица небето обгори! –

Илинденът търкаля празни бъчви,

и старите сархоши призори

метат с метлата варненските кръчми,

забивам аз под пейката пети –

тя ми остана – спомен, стих и къща...

Илинден е! – животът се върти

и Времето във мен се преобръща.