Под маската, с която се прикривам,
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам,
движа се по течението, направляван от вятъра,
пътувам към бялата светлина в края на тунела
по посока, която сърцето ми сочи.
Отвсякъде съм притиснат до ъгъла,
гърдите ме болят от натиска.
Наблюдавам силуетите около себе си,
там те са само сенки, ...