Илюзия е да смятам, че мога да стигна звездите -
красивите, светлите – твърде далече са те...
Илюзия е да мисля, че пак мога да гледам с очите,
с очите на малко и невръстно, невинно дете.
Илюзия е да мисля, че мога на волния вятър,
да сложа хомот, да го окова във клетка...
Да изпълня душата си със жлъчна омраза,
да живея с наведен гръб, да съм марионетка!
Илюзия голяма е, че мога аз добротата
да я продам, да я заменя за тридесет гроша.
Илюзия е, че мога да смачкам, да убия красотата
и да срещам всички хора с усмивка лоша!
Илюзии много...Носим си ги по житейската пътека...
Илюзии всякакви – за полет, за нежност и любов...
Илюзии нереални – понякога не срещаме човека...
Илюзии мечта – животът се оказва много по-суров...
Но не е илюзия, че всички ние страстно желаем
да бъдем обичани, за значим за някого нещо...
Ние всички имаме мечти, за нещо мечтаем...
И искаме да стане, за него молим се горещо!
............................................................................
Дали не е илюзия и стихът, който написах?!
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.