Дъждът прокапва по стъклата
                  мелодия от хубав филм.
                  Какво ли трябва на душата?
                  Сълзи и дъжд се сливат в мен...
                  
                  Дали на таз земя дошли сме
                  любов да срещнем или не?
                  С любим човек за нас единствен
                  живота си да извървим?

                  Сами ли трябва да се борим
                  в света тъй умно подреден?
                  Аз любовта да срещна искам,
                  защо ли бяга тя от мен?
                
                  Защо ли цял живот я търсим?
                  Дали изобщо има я?
                  Дали илюзия и тя е,
                  тъй както многото неща?

                  Обичаме, обичат ни, защо ли?
                  Нима илюзия е любовта?
                  Защо тъй кратка е, не можем
                  да задържим мига сега?

                  И тръгваме във две посоки...
                  Обичали ли сме? Кога?
                  За жалост хубав, нежен спомен
                  Илюзия е любовта...