За мен ли тази нощ се взираш в мрака,
за мен ли още пазиш нежни думи
и още се надяваш да дочакаш
пожарът да избухне помежду ни.
Пътеките към тебе са обрасли
със бурени – дървета стогодишни!
Не можем да намерим брод за нас ли
след толкова илюзии предишни?
А спомените бавно се размиват
и образът ти бяга тъй далече…
Дали ще бъдем някога щастливи?..
Надеждата я разпродадох вече!