Когато при мен те съдбата изпрати,
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната,
във образ на нежна богиня добра.
Дошла отдалече да влезеш в играта,
на сцената, дето ни Господ избра.
Посрещнах те с обич, с надежда и с вяра,
след дълги години от скръб изтерзан,
във късното лято, което догаря...
на моята лодка да си капитан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up