Голямата илюзия дойде,
когато почнах да разбирам хората.
Докато ги обичах – как да е
надраствах глупостта на неумората.
Тогава нямах нужда от това
да разбера, че ме броят на едро.
Приемах ги със всичките права.
На своите изневерявах щедро.
Обичах ги! Обичах ги така,
че спираше да се върти земята
и наобратно тръгваше река.
(Банално до илюзия? Не смятам.) ...